Леонел Флорес току-що направи нещо, което накара всеки футболен фен да се прехвърли: той изигра три мача за четири дни. Сряда вечер, дебют на Аржентина срещу Боливия. Петък вечер, отново с Бока Хуниорс, където отбеляза два гола. Събота вечер, отново с фланелка на Аржентина срещу Буркина Фасо. Това не е печатна грешка. Човекът всъщност живя в ботушите си цяла седмица.
Естествено, в интернет имаше мисли. Някои хора го нарекоха героично. Други го нарекоха безразсъдно. Нарекох го чудесно извинение да отлагам неделните си задължения. Така че нека влезем в него.
Is this actually as insane as it sounds?
На хартия три игри за четири дни звучат като нещо, което бихте направили само във видео игра с изключени наранявания. Но копайте малко по-дълбоко и ще видите, че това не е чак маратонът на железния човек, както изглежда. Като за начало той изигра общо само 83 минути в тези три мача. Това е по-малко от пълна игра. И ако си мислите, че е летял между часовите зони, помислете отново: и трите мача бяха в Буенос Айрес. Без дълги полети, без прескачане на хотели, без хаос в часовата зона. Само кратко пътуване между клуба и страната.
Така че да, необичайно е, но не е като да е пробягал три маратона един след друг. Физическата жертва вероятно беше по-близка до тежка седмица на обучение, отколкото до преживяване близо до смъртта.
But hold on – should we really be celebrating this?
Тук ставам малко неспокоен. Само защото той може да го направи, не означава, че трябва. Той е млад, разбира се, а младостта е прекрасно нещо – спомням си, че имах колене, които не звучаха като купа с оризови сладкиши. Но прегарянето е реално. Виждали сме твърде много деца-чудеса, превърнати в прах, защото клубовете и държавите се отнасят с тях като с коли под наем. Играйте, докато колелата паднат, след което изпратете сметката на следващия човек.
Работата е там, че Флорес не трябваше да пътува далеч и минутите бяха ограничени. Но психическата тежест от постоянното превключване на предавките – клуб на страна, страна на клуб, различни съотборници, различни тактики – това се добавя. И ако това се превърне в навик, ще пишем мисли за това как той никога не е бил същият на 25.
The Burkina Faso match was basically a friendly, right?
Нека бъдем честни за контекста. Аржентина срещу Буркина Фасо – без неуважение към Буркина Фасо, но този мач беше свършен и изтрит рано. Флорес влезе при резултат 5-0, а Аржентина се разхождаше наоколо, сякаш играеше по джапанки. Междувременно Буркина Фасо изглеждаше така, сякаш просто искаха да осребрят чека и да хванат полета си за вкъщи. Така че неговите 20 минути или каквото там беше, не бяха точно финал на Шампионската лига.
Това не означава, че е безсмислено. Всяка шапка е от значение, особено за млад играч. Но това означава, че не трябва да се отнасяме към това така, сякаш е минал през война. Вероятно е вложил повече енергия в празнуването на головете си за Бока.
What does this say about the football calendar?
Ето новия ъгъл: цялото това нещо е симптом на по-голям проблем. Футболният календар е раздут. Клубове и държави се карат за играчи като деца, които се бият за последното парче пица. И играчите са останали по средата, очаква се да бъдат на разположение за всичко. Флорес е само последният пример. Виждали сме го и при други млади звезди – игра, игра, игра, после се счупи. Не е устойчиво.
Но хей, поне трябваше да направи всичко това в родния си град. Малки победи.
